Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проучванията на един от най-известните и задълбочени популяризатори на българската литература и изкуство в Турция - Хюсеин Мевсим, литературен историк, изследовател на турско-българските културни и литературни отношения, автор и преводач, професор в Анкарския университет.

На родения в България учен Хюсеин Мевсим, който от 1991 година живее в Турция, в най-голяма степен се дължи запознанството на турската общественост с творчеството на съвременни български творци като Атанас Далчев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, а също и на имена от по-далечното минало като Михаил Маджаров, Константин Величков, Чудомир.

Като автор на книгите “Земя пределна”, ”Никола Фурнаджиев и Истанбул” и др. проф. Хюсеин Мевсим много ярко се вписва сред съвременните интелектуалци с корени от България, които в наше време надграждат културните мостове между България и Турция. За заслугите си в популяризирането на българската литература и изкуство в Турция е награден с почетен знак “Златно перо” на българското Министерство на културата. На 14 юли в Националния пресклуб в Анкара, Турция, Агенцията ще открие изложба с плакати за театрални постановки на пиеси от български драматурзи, преведени от проф. Хюсеин Мевсим.

Историята около разкриването на житието и битието на Христо Фотев в Истанбул от учения е съпроводена с друга история, която е не по-малко интересна, нещо като “разказ в разказа”, който проф. д-р Хюсеин Мевсим сподели в интервю специално .

“Запознанството ми с подробностите къде точно в Истанбул се е родил поетът на баладичните пътувания и сантиментални посвещения Христо Фотев ме вълнуваше от дълго време. Но разкриването на конкретните факти стана благодарение на приятелството ми с г-н Христо Копано. Христо е пето поколение цариградски българин с корени от с. Бобища, Костурско (днешна Гърция, бел. ред.). В същото време той е и заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и представител на общността на цариградските българи. Така с неговото любезно съдействие имах възможност да се запозная с Книгата за кръщенията на цариградските българи, която се съхранява в архива на Българската екзархия в квартала Шишли в Истанбул", спомня си той.

По думите на учения името на Христо Фотев е било вписано в кръщелната книга на цариградските българи под номер 11 на лист 74. Според документа поетът се е родил в известния квартал "Бейоглу" в Истанбул.

"Бейоглу" (в превод от турски "син на бей, джентълмен") притежава славата на най-eлитния, най-богат и с най-красивите сгради в стил Бел епок квартал от византийската епоха. Простира се срещу историческия полуостров, където са дворецът Топкапъ и Света София, и залива Златния рог и свършва при емблематичния площад "Таксим", сърцето на Истанбул. 

Старото име на "Бейоглу" е "Пера“ (Πρα), което на гръцки означава „отсрещния бряг“ или „отвъд“. Твърди се, че "бейоглу" наричали сина на един бей (турска титла на водач на племе, а в по-широк смисъл - знатен, богат човек, посланик - б.авт.), който живеел в този квартал. Легенда разказва, че ”синът на бея“ бил роден от брака на посланик, който живеел близо до "Таксим" с една гъркиня. А според историческа справка в квартала живеел венецианският посланик по времето на султан Сюлейман Великолепни, който се обръщал към него с името Бейоглу в писмовната кореспонденция.

Главната улица на “Бейоглу” се нарича "Истиклял джаддеси" (stiklal caddesi - булевард "Независимост").

В наше време на "Бейоглу" по уникален начин съжителстват миналото и днешният ден, с тълпи от туристи от цял свят, магазини, заведения. Това е може би единственият район в 16-милионния мегаполис, където животът не замира през всички 24 часа на денонощието.

“Според кръщелното свидетелство бъдещият голям поет е роден на 25.03.1934 година в "Бейоглу", всеизвестната "Пера" – най-европейската, модерна и левантийска част на някогашния космополитен имперски град", разказва още проф. Мевсим. "Кръщенето на бебето обаче се извършва три месеца по-късно, на 23.06. В графата за кръщенетата е отбелязано, че е извършено в Ц[аригра]д. Най-вероятно тайнството е извършено в Желязната църква “Свети Стефан“, тъй като в съответната графа за свещеника фигурира името на протойерей Йоаким Мустрев, който през онези години е служил в споменатия храм. Името и презимето на бащата на новороденото е Фоти Тодоров, а на майката – Руска Янакиева. По тази логика трите имена на лиричния поет би следвало да бъдат: Христо Фотев Тодоров, но интересно защо във всички литературни справочници той фигурира като: Христо Константинов Фотев. В отделни графи се уточнява, че раждането е законно и че новороденото е от източноправославно вероизповедание. Кръстникът на малкия Христо е Санда Стефова", допълва той.

В проучванията на родословното дърво на поета професор Мевсим установява имената и на родителите, които по думите му били записани в друга книга. 

“Добрах се и до книгата за венчавките за 1933 г., обясни той, в която е записано венчилото на родителите на поета. На л. 56, под номер 12 е вписано венчилото на Фоти Тодоров и Руска Янакиева, а като местожителство на младоженеца е указано К[асъм]паша.

”Касъм паша” се нарича махалата, разположена на левия бряг на Златния рог, точно срещу квартала "Фенер" (днес "Халич", б.авт), който бил обитаван предимно от цариградските източноправославни българи. За мнозинството турци "Касъм паша" е известен главно с това, че там е роден турският президент Реджеп Тайип Ердоган на 26 февруари 1954 г. Важно е да се отчете, че в спадащата териториално към "Бейоглу" махала е живеело разнородно население, обикновено преселници от източночерноморските области на страната.

Бащата на поета Фоти Тодоров е роден в с. Теркос (Деркос), Чаталджанско, а майката Руска – в Бургас. Теркос е едно от шестте села с преобладаващо българско население на 20-ина км от големия град, основани още в османския период през XVIII в. Фоти и Руска се венчават на 27.10.1933 г., младоженците са съответно на 27 и 20 г., като и за двамата това е първо венчило. Вулата (писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак) е от предходния ден, под № 22. Венчани са от протойерей Йоаким Мустрев, родом от Охрид, а в графата за забележки е отбелязано III кл[ас], тоест венчавката е била скромна, извършена само с певец и поп.

Според проучванията на проф. Хюсеин Мевсим Христо Фотев живял до 6-годишна възраст с родителите си в космополитния Истанбул.

През 1940 г. момчето заедно с родителите си напускат Златния рог, на чийто бряг се извисяват българските светини Желязната църква и метохът, съхраняващи паметта на цариградските българи. Преместват се да живеят в родното място на майката Бургас.

Христо Фотев е едва на шест години, когато семейството напуска Истанбул и се заселва в Бургас и е трудно да си представи човек какви спомени са останали за рдното място в съзнанието на едно дете на тази възраст. Следват трудни години в израстването му - учи отначало в Бургас, а след това занаят във фабрично-заводско училище в Сливен, за да препитава семейството. Кандидатства в Художествената академия в София, но не е приет и става моряк на риболовен кораб. До края на живота си, 27 юли 2002 година, живее и работи в Бургас.

Казват, че географията е съдба, което подсказва и заглавието на първата стихосбирка на Христо Фотев „Баладично пътуване“, която излиза през 1961 г. Следват "Лирика“, "Сантиментални посвещения“, "Пристанище“, "Обещание за поезия“, „Литургия за делфините“, „Спомен за един жив“ и „Венецианска нощ", в които морето и любовта, които взаимно се допълват, са централен философско-поетичен символ. А стихотворението "Колко си хубава!...“ се поставя сред шедьоврите на българската любовна лирика и продължава да се рецитира години след смъртта му.

Засега не е известен точният адрес на къщата в Истанбул, където се е родил именитият и любим на няколко поколения в България поет с бохемско-романтичен ореол. Възможно е на нейно място да е построена друга сграда или да е прехвърлена в регистрите на друга община. На мястото на много стари квартали и стари къщи днес се издигат нови. Едно по-задълбочено проучване в истанбулската община се очаква да даде допълнителни данни в тази насока. В тази връзка има идея и да се изработи паметна плоча на българския поет Христо Фотев, която да бъде поставена в близост до Златния рог, за да напомня на жителите и гостите на един от най-космополитните градове на света, какъвто е Истанбул, че “Не е измислица морето и щастието съществува!“.